ЛЍСТНА СЕ св., непрех. Обикн. за гора — пусна, развия листа; разлистна се. Запролети се, гората се листна. X. Русев, ПЗ, 225. Дъбовата гора надолу цялата се листна. Л. Александрова, ИЕЩ, 292. Щом пукне пролет и гора се листне, / не ни побира вече във града / и стаите ни стават ненавистни. Бл. Димитрова, Л, 26. Вред са горине листнаха. / Една са гора не листна. / — Оти се, горо, не листна? / Баре ти болно не знаеш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 21.